Намерението на Говоренето и други несъзнателни

Истини – пияни и луди

Някой ти казва след като те е агресирал или обвинил, че не е знаел какво говори. Да приемем, че сме видяли и знаем че този човек също не е и биологично луд, с което да оправдаем неговата/нейната реакция. То ако знаехме, че е реално луд нямаше да се учудим на въпросната реакция, ако не говорим с него за първи път.

Разликата в това, че тяхната обида към нас е изненадваща, е че всъщност я изричат реално. Затова и приемаме, че неща казани под алкохол в повечето случай са истина. Алкохола просто действа като буфер, като един Друг, който да поеме част от вината. Част, защото изказаното под влияние на алкохол може и да ескалира нещата. В много житейски случай обаче си казваме, че някой пиян казва истина „но му е простено“, именно защото е под влиянето на Бакхус. Така освен, че чуваме истина,която искаме да чуем, но също и ни обижда, та покрай алкохола малко я притъпяваме, то и ни се отваря и на нас шанс за изкажем каквото искаме. Така се завихря една плеяда от изказвания, довеждащи до клишето, че си казваме истината на по чашка. Но тук на истината й липсва едно нещо – намеренията зад нея. Под такива реакция се губи контролът над намерението на едно изказване. Намерението според някой може да изглежда като нещо, което деградира истината, прави я рационална и неспонтанна. Но намерението зад едно изказване на истина, чувства или емоции отличава това действие дали е чисто човешко действие на човешката воля или е плод на човешка слабост и случайност – в случайте на лудост, пиянство или временна нестабилност на ума.

Здравомислещият човек, който е с всичкия си има представа какво стой зад всяка негова дума към друг, когато не е шега, е единствения който казва истината(или лъжата, когато лъже съзнателно) в намерението към другия. За съжаление емоции няма как да присъстват във взимането на решение с намерение от този трансцедентален тип. А често целта е да се изкажат намерения свързани с чувства(любовните примерно трудо ще бъдат не-емоционални, особено впредвид властовите отношения и последващите унижения ако намерението на разговора не се схване и от двете страни). Чувствата и емоциите са различно нещо. Всеки има чувства от даден тип към различните хора с които комуникира, въпроса е дали емоционалността му ще позволи да изрази истинските си намерения или ще пропаднат нещата, поради загуба на разсъдъка, а тази развръзка не ни прави по-различни от едни пияни, луди или просто тъпи.

Та има доста от какво да се пазим – от да не сме психологически луди и да се умопомрачим, да не сме буквално луди(което не е наша вина), да не сме емоционални, и даже да не сме прекалено трезви, защото някой хора си обичат скандалите и неспокойствието, даже го търсят и ни обвиняват в твърде спокойно-лековато поведение. Депресираният е най-гадният от тези, защото най-близко до съзнателният и най-може да си оправи положението, но НЕ -ТРЯБВА ДА БЪДЕМ КАТО ТИЙНОВЕ ЕМОТА, КОИТО ПРОСТО НЕ МОЖЕМ ДА ИЗРАЗИМ НАМЕРЕНИЯТА НА ВОЛЯТА СИ, ЗАЩОТО REASONS-!!!!

Грехове и ниски умове

Намеренията на нашата воля в трезво състояние обаче са вратата на истинската ни същност – тази която е по-перфектният(колкото е възможно един човек) начин на комуникация. Едно и също нещо изречено или сторено чрез намеренията ни в пълна съзнателност и интелектуален капацитет е това което е висшо и трансцедентно в нас, в момента на действие(мисловно или физическо). Ако нещо изказано при замъгленост, не би го променил при обстоятелствата в които си премислил първо, то колкото и си мислите, истината не е напускала вашата уста.

Това има и отношение към греховете и намеренията на действията, който водят до изпълнение на грях. Истински(не на биологично лудите в разрез на психо-депресираните луди) решения, който знаем при всички обстоятелства, че ще доведат до грехове са форма на индулгенция със себе си. Ако си кажем „ще греховнича, но после си го изплатя“, то това даже е по-лошо от даването на индулгенция през средновековието, защото поне го правиш по официалният канал тогава -Църквата. Тя е била в грешка, не ти. Но да правиш индулгенция със себе си е направо позорно, дори и да има много повече грехове. Поне в тази рационализирана и съзната индулгенция има граници, които замъгленото действие може лесно да прескочи и да доведе до твърде голям грях. Ако състоянието на замъгление(особено при проява на психична лудост и депресия) е плод на преди това греховно действие(безразборни неуспешни сексуални връзки, отказ от екзорсизъм, нарочно необразавание и ленност при преценяване на другите, алкохолизъм), то излащането на греха може да предприеме размери и извън отношението с Бога, шансът да се прегреши и секуларния закон се увеличава. Последният вариант на намерението и то изобщо да не съществува, тоест в случайте на биологична лудост или на безпаметно изтриване на съзнанието. Разколников на Достоевски е това. Извършването на грях в такова състояние е по-малко подсъдимо от Бог, защото си буквално животно, но вероятно грехът ти ще е отчетен от секулните съдилища подобаващо и тука ще трябва да понесеш наказинието си, за да може грехът към Бог да не е проблем.

Замислете в кой от трите положения сте и искате да бъдете, преди да се карате или обвинявате някой в нещо. Комуникацията страда от липса на намерения при действията ни. Спонтанността си има своя чар, но няма как да подърржа всичко, тя руши дългосрочните отношения с околните, а после и с Бог.

Пропуснатият Господар на Неверието – Дарвин замества Маркс

Философията – занимаващата се със най-възвишените и морални въпроси, си остана такава само до средата на 19-ти век. Вече след първите наченки на модерното неверие към света¹, е могло да се определи кой хора са допринесли за това да се съмняваме във всичко – и както Фуко и Пол Рикьор ни казват това са : Маркс, Фройд и Ницше.

Толкова им силно е било влиянието, че всъщност няма как да кажем че те произвели недоверие към нещо, освен в един кратък период, когато са били оригинални. Теориите на Фройд за сексуалността са отприщили изучаването на човешката сексуалност до невиждани обороти(лелки говорещи за Кама-сутра като извековно разкритие на човешката сексуалност да се връщат на седмичната им сбирка за йога), но проблемът е въобще насочването на човешката спекулативна мисъл натам. Как ще изучаваш разврата, ако не е пред теб? В защита на самият човек, че кажем че Фройд си е вярвал в правилата и табутата на цивилизацията и знае че без тях не би се стигнало на такъв като него да има време и знание да разсъждава по въпросите, които го вълнуват.

Но темата за секса, намирането му, експериментирането с него² е заразило нашето европейско и американско общество, особено класите който по принцип не трябва да си го позволяват това – средните и работническите класи(само най-бедните и най-богатите могат без това да се отрази на социалната структура на обществото). Почва се от ерозиране на мулти-генерационното семейство(extended family living) към ядреното такова(nuclear family). После от моногамия бавно се стига до серийна моногамия(serial monogamy), като последното поне до 60-те в САЩ и до 80-те в Източна Европа все пак е било с цел намиране на партньор за брак(така е очаквано). Тука не казваме че тези видове ухажване и живеене са се случвали на 100%, а че това се е очаквало от обществото, колкото и самото то да е било двулично в този аспект. Днес пък говорим за dating game и то даже за много хора не е средство за цел брак, а даже не могат да обяснят за какво участват – някой даже по-добре да не си търсят партньор, защото не знаят и какво искат от него(а само каквото са гледали от другите и медиите). И то dating game e мейнстрим варианта, а все повече ще чуваме и за поли-връзки³ – още по-радикална версия на „отворена връзка“. До тук можем да кажем че първичната роля на Фройд за разгледа дълбините на сексуалността на човека се е развила – т.е. неговото недоверие е релевантно все още. Остава в групата.

За Ницше няма да се вглеждаме много. Неговата заслуга в тази група е така нареченото „тотално преоценяване на ценностите“. Всякакви ценности – религиозни, морално-етични, либерални, консервативни, националистически, войнствени, политически и колкото и колкото и не се иска на основните хора дето го четат(левичарчета), това включва и егалитарните ценности. Нацистите ако приемем(както казват център-либералите и хората защитаващи Просвещението) че са една ирационална аморална сган, която е въдворила варварство на по-високо ниво в света, то те са най-обективните ницшеанци. Колкото и Кауфман и десетилетия на реабилитация на Фридрих да терзаят, това мнение винаги ще стой зад ъгъла. Умереното мнение(на Жижек примерно) е че нацистите и фашистите са просто един вариант на прочит на модерността, а не нещо в контра на нея. С това може да привържем нацистите малко към идеите на Просвещението(Адорно и Хоркхаймер имат цяла Диалектита на Просвещението за този проблем), но така казваме че те не са достатъчно ницшеанци. Кризата на ценностите е поне вековен вече спътник на европейската раса – затова Ницше ще го оставим в списъка на майсторите на неверието.

Сега обаче ни става Маркс и за него още предварително ще кажа че няма място. Той и неговото недоверие ни остави след важното си присъствие през 20-те век или беше изместено от „по-важни“⁴. За разлика от другите двама, Маркс остави след себе си политическо движение, което имаше приложна книжка какво да прави. Не можем примерно да кажем с 100-процентова точност че еди-кой-си политически проект е свързан с политическото учение(то такова няма при тях) на Фройд или Ницше. Обаче докато неверието и търсенията на Фройд и Ницше завладяваха културата малко по малко, то комунизма на Маркс отрано се превърна в живо политическо движение с цели и успехи. След революцията от 1918г вече става и заплашително за другите политически проекти, който са били изключително непопулярни(всъщност става дума само за либерализма и етиката на свободният пазар). След още 40 години, цялата карта на човечеството е разделена на 2 лагера, единият от който изповядващ ревизиран Маркс(ревизиран, но все още с работника като основен субект на революцията). Да но, така се случва че лагерът изповядващ идеята на Маркс си отива, че даже „най-добрите менажери на комунизма станаха най-добите капиталисти“(по Жижек) и олигарси. Днес световните марксисти, левичари и прогресивни не са обединени, а диверсифицирани(както един бизнес прави diversification на продуктите“), т.е. капитализма си ги би, че даже им превзе някой от идеите за да увеличи печалбите си(подкрепа за гейове, транс и тем подобни). Самият Маркс(и Енгелс) щяха да бъдат освиркани от днешните си фенове, че са всевъзможни сексисти, расисти и анти-семити, ако живееха живота си сега ,както са били приживе. Недоверието към капитализма и бедността от него остава, но то го има още преди Маркс и то основно от ултра-консервативните мислители(Дьо Местър, Боналд, Кортез) и някои религиозни мистици. Разновидността на недоверие, което Маркс ни показа с работническата класа е мъртва, той не трябва вече да е част от споменатият списък от мислители. Ще бъде заместен от негов съвременник, който много по-добре се комбинира с въпросите представени ни от Фройд и Ницше и много по-успешен от Маркс в унищожението на религията като най-важният лайтмотив⁵.

Според мен, Фуко и другите френски философи от средата на миналият век са сложили 3-те изброени, защото тези са по-приспособими към т.нар. Континентална школо по философия, където точните науки са подложени на съмнение като носители на истина, биологията бивайки една от тях. Също така поради критиките към Просвещението и големите системи, то мислителите, който исторически либерализма присвоява като своя, не са тачени като разбрали света в който живеем, защото не са се съмнявали в него и са вярвали че всичко отива към добро.

Самият Дарвин не би издържал теста на модерните точни науки, относно „Произходът на Видовете“ и би отишъл в графата „спекулативна философия“. В последствие развитието в биологията и технологията го е онеправдало като баща на новата науката и подобни суперлативи. Това какво се е случило в реалният живот не ни интересува относно трудовете на Дарвин или науката биология. Интересува ни че идеите му са се внедрили в културата и са я накарали да се съмнява в себе си, в ценностите си. Дарвин не го слагат в групата, която отправя неверие, защото е баща на точна и доказуема наука. Маркс същевременно не създава точна наука(както се разбира с разрухата на СССР), но е баща на материално политическо движение, което и днес е живо донякъде. Защо обаче се дава на Маркс значение, че е накарал хората да се съмняват(като нещо лошо от гледна точка на либералите, но добро от нихилистите и левичарите), а на Дарвин е отредено почетно място сред „добрите“. Дарвиновите изводи за конкуренцията между видовете за ресурси и възпроизвеждане, са къде-къде по-гадни и обидни за човечеството, отколкото марксовото виждане че ще живеем в комунизъм. Тези(либералите и вярващите на технологичният прогрес като нещо добро) хвалят приноса на човек дошъл до извода че и човека е варварско и коварно животно като другите, а не приноса на човек вярващ наистина че ще живеем по-добре(и той също възвеличаващ технологичният прогрес). Защо дори и нацизма изповядващ социален-дарвинизъм не можа да оскверни името и науката на Дарвин, а съветският марксизъм почти завинаги остави Маркс като победена насмешка в речника на либералите. Май силата на разглежданото от Дарвин е повече от тази на неверието на Маркс към капитализма и неговите противоречия. Разглеждането на човека като животно, а не като божия рожба се оказва по-силно от някакви си критики към капитализма. По чисто подобрение на материалният живот(нещо което Маркс вещаеше за комунизма) капитализма би и все повече бие всякаква друга система. Смел Нов Свят е мястото към което отиваме, където човека е материално животно(биологичната природата ни е създала каквито сме – не Бог) , без особени ценности(критиката на Ницше, оставена обаче без неговото решение), с постоянни удовлетворена сексуалност заради която не е в депресия(въпросите на Фройд дали цивилизацията и табутата относно секса са лоши неща доведени до крайната си точка).

Това е обаче само едната страна на монетата. Колкото и да може дегенератите да оправдават сексуалната си содомия с това че или животни или някакви племена изразяват сексуалността си по различен от моногамният начин, то може и обратното да се случи. След дълги години на проповядване на атеизма като „доброто“ и „прогресивното“ се стигна то това че най-известните популяризатори на атеизма за станат консерватори и сексисти. Да споменем Ричард Доукинс, който вече е persona-non-grata за феминистките, че даже и добри думи за християнството може да каже от време на време. Сам Харис пък вече е нео-кон и даже обвиняват като прото alt-right, заради критиките си към исляма. А през последните две години Джордън Питърсън донесе еволюционната психология(спекулативното крило на дарвинизма крито под чаршафите дълго време) в мейнстрима. Дори и в България прогресивните писнаха че колегите им от ИТ отделите, са луднали по него. „Че нали мразихте психологията, а сега гледате клипчета на един юнгянец, говорещ добро за религията и за омарите“ се питат феминистиките. Нещо Просвещението май не е еднозначно, но чак сега го разбраха.

Религиозният(като автора) и чакащият религиозното „вечно“ завръщане само може да се смее и гледа как се разпада една по една опорните точки на либералите, които се упояват специфично върху принципите на Просвещението, щом любимият им(поне в България) атеизъм вече е анти-либерален или нещо подобно. Дарвин и произхода на човека винаги е бил в съзнанието им като нещо тяхно(все едно че и марксистите не смятаха същото, но те с тях не се харесват), но това защото самите са се заблудили. Изводите на Дарвин не са достояние само като точна наука обясняваща света, а са изключително впили се в културата като неверие към света. За тях махането на теорията на еволюцията от пиедестала на „това което е добричко“ е катаклизъм, но Дарвин трябва да се радва че има много-повече влияние отколкото само като баща на една точна наука, твърде ниско достояние за повлиял толкова много културата на света.

Докато религиозните(консерваторите) на Европа е трябвало да правят съюзи с либералите по време на Студената Война, т.е. да се примирят че съюзниците им не вярват в божественият произход на човека, то сега като сложим Дарвин, атеизма и еволюцията в „господарите на неверието“, може лесно да критикуваме обратно. На либералите им е отнета една твърда истина, защото вече лесно може да се обвърже атеизъм със сексизъм или нацизъм и да се омаловажи този аргумент за рационалността на науката биологията като нещо добро. Така в последствие ще стигнем в омаловажението на точната, отричащата божественото, наука въобще.

Либералите, левите, глобалистите и normie-тата не ще видят този интелектуален праксис като заплаха, те не виждат тези неща, защото вярват че само материалното подобрение на живота(което се случва) е важно. Те ще крещят че Тръмп застрашава световната икономика или естетиката на експертността, но Подмолното, това което е под тях, не ще видят, докато не ги хване за кракът.

#ReligiousPraxisGangRiseUp

1. Разучаването на отвъдният и на материалният свят го е имало винаги, но човекът и природата около него са били константи, според който са се измисляли различни теории, религии и вижданият за света(отвъдният и материалният, но повече първият).

2. Всъщност тук лъжа. Експериментирането и наличието на фетиши(включително и с незаконни такива) винаги го е имало и то много сред богатите класи. В „Подчинение“ на Уелбек, героят се учудва как само преди 100 години в по-консервативно(според прогресивните) време проститутките са предлагали изпълнения, който поради акроними няма да разберем какви са. А сега вече(действието на романа пред сегашното десетилетие) без никаквия грях свързан с секса, то проститутките са станали скучни – героят теоризира че порното е унифицирало това изживяване.

3. Полиамори или поли-връзка(Polyamory, Poly-amorous relationship) е най-новото нещо в света на екзотичните видове съвместен живот. За модерният човек е ново със сигурност, колкото и доводи да се дават как винаги го е имало при еди-кои-си племена(не случайно в САЩ ще намерите много млади асистенти от хуманитарните науки за пробват всякакви глупости дето антрополози им говорят). Представлява партньорска връзка между повече от 2-ма човека, като на хартия всички са без завист и ревност един към друг и си живеят като мини племе с различни роли в домакинството. Сексуално се представят като егалитарни, но няма да се учудваме ако във някой от тези връзки единият не му се позволява секс с другите, а е само емоционалната мокра кърпа на другите във връзката. Перфектно място да се възползват двама или повече хищници от един човек определящ се за асексуален, като го добавят във връзката си. Несъмнено на идните гей-паради ще чувате и да правата на този вид съжителство. Ето една смешна статия за жалкият живот на тези хора, за тези който просто експериментират с нещо, само защото е ново: https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2018/jan/20/why-i-chose-polyamory-anita-cassidy

4. Не че няма марксисти, но класовата война не е най-тачената част в теорията на левите(поне на тези който имат най-много видимост). Още Херберт Маркузе, сигурно повлиян от работата си в пропагандният отдел на САЩ по време на войната, измести класовият работник(вече станал реакционерска единица и често изменящ на лявата идея с фашистите и консерваторите) с нов субект на революцията – на онеправданите малцинства, увеличаващи се по вид(някой остават онеправдани, но не във финансовата сфера) непрекъснато, поради децентрализиращата сила на капитализма. Интерсекционният феминизъм и интерсекционното ляво като включват нови и нови борби за каузи, някак изместиха работническата класа в приоритетите, а поради обективното забогатяване на някой от онеправданите, то и бедността се смени като проблем с чистото „приемане“ на различният. Shout-out за @PhilipEGraves като един добър стар марксист и за @profwolff

5. Макар че в България държавната религия наистина е унищожена(освен на повърхностно ниво) от комунистическия режим като начин на живот, то в доста от другите държави в източна Европа преживяли социалистическия терор, има бавно възраждане и защитаване на религиозните ценности. За сметка на това там където капитализма(където е позволено неверие към каквото искаш, но не и капитализма) е бил повече време, то религията в традиционният си вид е унищожена много повече, поне в средите на елитите и средната класа. Също и не трябва да се объркват консервативните ценности свързани с национализъм (каквито са били по време на социализма след Сталин), с такива от религиозно чувство, колкото и да се припокриват като крайни виждания на повърхностно ниво.

Августин, Имитацията на Медиите и self-insert

Четейки 2-ра книга от „За Божия Град“ се натъква човек на размишления относно влиянието на театъра, поезията и другите забавления и как те според Св. Августин(а то е негативно) са направили римляните да подражават на лоши навици и примери, с което хвърля вината за „залезът“ върху покваряващото изкуство, а не както езическите привърженици правят – върху Християнството.

Неговият любим Платон е приведен като аргумент за това че в перфектният град няма място за тези лентяй артистите, които само шепнат неблагочестиви(при Платон разрушаващи морала) неща. Но идеята на Августин е че перфектният свят/град не е на земята. Така че трябва човек да се примири че артистите и тяхното изкуство ще ги има до Страшният Съд. Затова е трябвало и да се каже и добра дума за изкуството. Учудващо това Августин прави обсъждайки навиците на гърците да гледат театър. Те според него са по-ларж от римляните и си позволяват присмиване както върху боговете, така и върху отделни граждани на гръцкият полис в техните пиеси. Римляните от друга страна имат закон непозволяващ на актьори да бъдат висши политици и също така не може в пиеса да се оплюва толкова лесно римски гражданин(жив или мъртъв). Първоначално изглежда че римляните всъщност не уважават това изкуство и незнайно как то ги е покварило, докато същевременно Августин възхвалява гърците, които са повече дегенерати :

„По-ранните гърци са запазили известна сдържаност в порочното си своеволие, поставили са в известни граници нечистото си въображение и са превърнали в закон идеята, че каквото и да е посланието на комедията към публиката, тя трябва да го назове по име“(Глава 9 от Втора Книга)

Дам същите изнасилвания, отвличания, убийства и братеубийства които ги има и при 2-те езически митологични системи са почти едни и същи и в еднакви дози. Но римляните поради правният си морал са направили пародокса че не може да си ги критикуват тези лоши черти на боговете си, докато гърците са могли до известна степен. Почитането на боговете при римляните е било доста двулично и неавтентично ако го погледнем от този ъгъл. В смисъл един грък може да каже че ако Зевс би отвлякъл дъщеря ми, че би го наругал, докато римлянинът трябва да е ОК със същото когато го прави Юпитер.

Представете си го по този начин:

Римляните като един хипер модериран форум, където основният обект на форума(някои филм или игра например) трудно може да бъде критикуван отявлено, ако го направиш често пък те очаква ban-hammer. Трябва да стане нещо наистина много голямо за да се размърда системата, като например да се узнае че един от модераторите е педо(hello NeoGaf mods) или както се случва при римляните да се имитира и лошите черти на боговете, все пак трябва да ги почитаме.

Гръцкият форум пък ще бъде с повече ирония и цинизъм и макар че ще има негативно отношение към изразилите твърде негативно мнение, то те нямат да бъдат баннати(да това е 4chan, сори). Морализаторството ще си е истинско и искрено морализатолство, а дегенератното поведение ще си е искрено дегенератно поведение, което човека си е избрал.

Сега да се върнем в новият залез, които е днес и е започнал от първата световна насам. Днес какво намираме в нашето консумираме на медия и изцепките на артистите? Еми те(артистите, а в случай актьорите от А-list) си присвояват изключителна важна роля, в много случай и политическа. Нещо между смесица на гръцкият и римският модел описан от Августин. От римският си присвояват важността че са безгрешни(което за разлика от тогава могат да подплатят и със богатство, което тогавашните актьори не са имали), а от гръцкият си присвояват това че им е позволено да бъдат политически активни(Ехинес и Аристодем като примери от античността на актьори станали дипломати). Ето така сме стигнали до това Мерил Стрийп да е моралният стожер на Холивуд. Друг голям либерал(скрит нео-либерален империалист, ама е твърде неначетен за да го разбере) е Джордж Клуни. Двамата са като комсомолски активисти на демократическата партия в САЩ. По идеалистките(а и със сигурност разбиращи нещата който проповядват) актьори като Сюсън Сарандън, която е истинска лява, нормално е да критикуват фалша на либералчетата, не че нейната позиция ми е любима. От малкото отявлени консерватори е Clint Eastwood, за който времето е спряло и си бие по идиотският консерватизъм на отмряла Америка. Жалка работа и от двете страни. Въобще не трябва да се приема каквото й да е мнение по важни въпроси от актьори. Те не само нямат времето, но и вероятно средата да видят това което трябва на масите и техните проблеми. Как ще говориш против оръжията като ходиш с по-добра охрана от някой от ВИС в златните години на мутрите. За социалните им виждания също не трябва да дават много акъл като живеят в един балон, а същевременно са балон и на много други обикновени хора. Ако говорят за бедност по-може, защото малко известни актьори са родени богати и тука може да са кажат нещо от личен опит, даже не трябва да им се опонира с довода защо не си раздадат парите, техни са си и вие сте им ги дали, “точка“.

Това което е celebrity culture е свят които не е част от живота на масата хора, той е насочен към тях. Звездите имат свойството да стават нови полу-богове(чак еквиваленти на богове не са стигнали, че дори и на езическите богове нивото не са) в модерният свят, но те добър пример ли са за цялостният живот и битие на човека? Имитацията на начина им на живот е невъзможен за всички и дори и да можеше да е възможен, не би бил одовлетворяващ. В перфектната държава на Платон ние тези бихме ги изгонили, защото в нея ще живеем като богове и вероятно щяхме да живеем в битието на епос. Но поквареността на профанният Град ни ги е дала во веки веков, така че ще трябва да ги траем. Да ги траем ОК. Ама и да ги знаем какви са, особено сега като са глобални звезди, а пък тогава е смешно американските звезди да казват на света как да живеят. Това че си отвлякла(осиновила) дете от 3-тият свят, не те прави разбирач на 3-тият свят. За да не изпуснем и местните актьори, ще се насочим злобно малко и към тях.

Тука актьорите, а те основно са театрални актьори, от края на 80-те насам се имат за защитници на демократичната идея и свободата, с някои изключения(всъщност тези изключения са на колоси, така че не е за пренебрегване) на такива които пък си обичат старата партия майка. Първите и те понякога стигат до “колко беше добре когато държавата даваше много за изкуство“, с което даже мога да ги похваля че за разлика от други либерали разбират че лявото е по-скоро техният път, а не дясното с което се окичват като име. Българските актьори и кинаджии идват в 2 типа относно морализаторството :

– 1-вият тип защитават социално-консервативни ценности, вероятно са станали религиозни(но не са против аборти и други нормални неща за религиозните хора), но не пак са твърде свободолюбиви хипита и мненията им за как държавата трябва да бъде са твърде слаби. Личи си че нищо не разбират. Ако са религиозни са често от протестантските църкви, дори и понякога от ересите тип “Свидетели на Йехова“. Не се надявайте да са чели Хегел или Шлайермахер като протестантски апологети ако са избрали тези църкви, които теологично са много изпаднали от времето на Карл Барт(теолог от средата на миналият век) насам. Поне този типаж не му и личи че много иска мнението му за политика да е отявлено. Знае си че не му е присъщо

– 2-рият тип са по-либералните, често са на години от 35-50(поколението на майка ми т.е. на годините на Вергов, Яна Маринова, Койна Русева и др.) и са най-вървежните, като при тях нищо че са почнали от театъра сега се знаят повече за ролите им в сериалите. Малко по-младите от тях пък са тотални незнаещи и аполитични, затова от тях няма нужда да се притесняваме че може да ангажират общественото мнение. Въобще тука особено сексуалният морал е като на актьори и хора на изкуството. Добре че не морализаторстват, вероятно защото си се знаят че не са за тачене техните изневери, смяна на жени/мъже и тем подобни работи. Но само това че техният лайфстайл е известен и некритикуван по медиите, дава карт-бланш за имитация на феновете, че дори и на хората не знаещи нищо за бг-звездите.

Вторият тип не може да ги обвиня че са много политически настроени по медиите, но мога да критикувам тяхното битие като телевизионни персонажи. Ако накараме Аласдър Макинтайър(автор на “След Добродетелта“) да дойде и опише какви са 3-те основни професии изразяващи българският(това той прави за германеца и англичанина в споменатата книга) лайтмотиф в момента според това което се дава по българските сериали, то резултата е че ще сме същите като западно-европейците и американците. То все едно целият народ е мениджъри, доктори, готини хипи типажи, бармани, ПР-ри, политици и антоража им. Само персонажите на мутри са нещо като българска екзотика, ама то вече и мутрите са бизнесмени в сериалите, пак не е автентично показано нещото. Все още се чудя как персонажа на Куката от “Под Прикритие“ става най-разпознаваемият от целият сериал. Ако това ни е power fantasy-то на модерният градски българин(жени и мъже), за какво говорим. Да се връщаме обратно в 90-те, че поне да поправим прехода тогава както трябваше да стане.

Актьорите като цяло винаги са една аморална каста, която просто в България изглежда по-морална защото тоталната свинщина тука победи и те дори и малко социален-консерватизъм да проповядват по интервюта, то все едно са ангели. Ако тука имаше истински морални ценности, а не мутро-олигархска чалга, то ще щяха да възхваляват дегенетарността и щяха да спретнат една 68-ма и в нашите университети(както и за малко да стане преди 4-5 години с окупацията на СУ).

Заключение : Битието на актьора не позволява да дава морал на цялото общество. Професията му и начина на живот е твърде различна от другите прослойки на обществото. Та дори и бизнесмена милионер има повече общо с чистач отколкото актьора.

Послеслов: Говоря само за актьори, защото св. Августин във въпросните глави от 2-ра книга говори основно за тях, а и защото смятам че книгите и писателите са много различен фактор, да не говорим ако почнем и там да разглеждаме по видове, няма да е блогпост, поради дължината.

Gender Trouble в Поддунавското Кралство/Грешната Таксономия

Честита Нова Година, първо и представям пъвият пост за Годината

Джендърът е новият проблем в нашата малка държава заради една конвенциика от Истанбул(Константинопол), на едните проблем че ще им вземе илюзорните ценности които вече не съществуват(кажете ми къде е този патриархат, че и аз го търся), а другите пък мислят че ще ходят в Аушвиц-Гулаг защото другите не искат да признаят наличието на джендър или социален пол, както решиха да му викат. А всъщност нито едните, нито другите имат представа какво би означавало това социален пол или поне сгрешиха че думата джендър е еквивалентен със социален пол. Прогресивните се издъниха всъщност с защитата си на социалният пол, защото останаха просто феминистки с малко субективност, т.е. бяха капо от началото на играта. Само можем да се радваме на това, защото в тази конвенция наистина няма нищо за 3-тият пол или така наречените джендъри(тук феминистките са прави). Децата ви и без това вече са подложени на тази пропаганда и диалектиката довеждаща до прогресивно сексуално образование(нещо, което може да се изведе от конвенцията, за разлика от узаконяването но 3-ти пол) няма да бъде спряна, докато не стане тя “новото нормално“.

Какво имам в предвид ли? Еми съветвам традиционалистите да си гледат образованието на своите семейства и на групите си по интереси, отколкото да очакват държавата да образова децата им на тези въпроси. Подмолното(извън правителственото образование като цяло) домашно образование може да е контра на прогресивните, подобно както те чрез извън-правителствени НПО-та направиха своите идеи след много усилия мейнстрийм. Държавното образование е проста арена, остатък от 20-ти век, когато е било важно да си първият които образова населението в своята идеология. Нека го дадем на прогресивните, те ще видят че не е мана-небесна, в ерата когато всички могат да четат и пишат от няколко поколения насам. Разбира се като си тъп БеСеПар материалист с носталгия към скорошното минало(истинското Golden Age мислене се отнася до отдавна отминали векове и затова е полезно и ефективно), бори се с джендърите за свое удоволствие, но знай че няма да спечелиш.

Сега да обясним какво би трябвало да означават тези понятия, които ни тресат. Има 3 които влязоха в обществения(не-академичният) дискурс в България в последните 3 седмици.

1. Пол(Sex) Това е биологичният пол на човека, които е или женски или мъжки в над 99% от случаите. Той е свързан с биологията и е изцяло материалистичен, зависещ от наличието на дадени материални полови белези върху индивида. Също както някои животни(по-примитивни в множеството случай) и човеци могат да се родят хермафродити, но това са редки случай, за които не може да се гледат като част от основното общество, защото са специфика и то мало-бройна. За тях е добре да има отделен закон, но само за тях, защото те се раждат така, а не стават такива или почват да се идентифицират такива. Всички други хора по закон за жени или мъже, защото биологично са родени такива.

2. Джендър(Gender) Тука ще е по-трудно да определим както означава това, основно защото аз се придържам към тезата, че думата социален пол(social gender, ако трябва да я преведа) и джендър ще са различни. Феминистките в БГ, могат да защитават социалният пол като съществуващо нещо колкото си искат, но да знаят че това не е думата gender от академичният дискурс.

Джендър се отнася до идентификацията на човек какъв пол е, според неговият субективен ум. Истината е че повечето понятия които днес може да са възможни джендър идентичности(transgender, inter-sex, gender-fluid и още над 50 други), са модерни понятия от 20-ти и 21-ви век, основно защото най-популярното такова след мъжки и женски джендър е трансджендър, нещо което не е възможно да се случи без съществуването на определени медицински технологии.

Никой които се е определял като жена в 19-ти век не си е викал, че е трансджендър или нещо такова, искал е да живее като жена. Социалният пол тука може да обясни повече, защото то според мен се отнася само до биологични жени и мъже, а само ролите(нематериалното или духовното изразяване на пола) са субективни. В Джендър от друга страна става винаги свързване с биологичният пол. Хората имащи хахави джендър идентичности имат проблем с биологичният си пол, а трансджендърите като най-много на брой имат най-голям проблем с него. То и крайната им цел е биологично да си го сменят, тоест биологията е най-важна а не социалната роля(както е при социалният пол).

За мен джендър/gender се отнася за субективно определение на биологичният пол от даден човек. За това и почти всички джендър идентичности са свързани със сексуалността, т.е. с нещо биологично.

3. Социален Пол Ето я и новата думичка, за която много се радвам че стана известна. Феминистките си мислеха, че тази дума социален пол означава gender. Е да, ама не. Защото те трябваше да защитават тезата, че в конвенцията няма нищо за 3-ият пол и че националистите не трябва да скачат чак толкова. Обаче думата джендър/gender се отнася до 3-ият пол и там подобни, именно защото е на биологична основа идентичност. Социалният пол от друга страна се отнася до социална роля на мъжа или жената. Тя може да е традиционната(според народа/етноса/културата/религията) или нетрадиционна такава.

Затова и феминистките подсъзнателно добре защитават социален пол като термин, те в повечето случай не живеят според традиционните социални роли(въпросът е кой въобще живее в днешно време според тях и защо толкова се атакува нещо несъществуващо от прогресивните), поне и на думи защитават мъжете не живеещи според традиционните ценности. Казвам на думи, защото силно се съмнявам че пък си ги избират тях за партньори в живота(понякога го замаскират с насмешки на класово ниво) и брачното ложе.

За българския контекст има няколко парадокса(както винаги става в общества преживяли османски и съветски тоталитаризъм), първият е че жените на българска територия вършат роли от векове, които западните(откъдето gender терминологията идва) им съратнички по пол не са имали възможност(става дума за епохата на модернизма, защото през средновековието и на запад жените са работили заедно с мъжете) . А вторият парадокс е че новите прогресивни мразят комунистическата епоха ужасно много, а тя всъщност е истинският убиец на традиционните ценности и лайфстайл, тя е носител на промяната която те искат да направят в толерантността и начина на живота на българите. В Западна Европа това го прави национализма и капитализма(както казва Маркс и по-подробно българският му последовател Д. Благоев), като убиват ценностите “които всеки един достоен човек отпреди 1789-та ще сметне за правилни“. Не ща да ви давам съвет като мой врагове, но ако не прегърнете поне част от комунистическото наследство, то винаги ще има ГЕРБ, БСП или нашите любими псевду-традиционалисти патриотите да го правят вместо вас.

Добре, сега обаче каква файда от наличието на социален пол. Поне в големите градове субкултурите са много и идентичностите са много. Феминистките все още живеят в филмите ала Working Girl/What Woman Want и си мислят че патриархатът е над тях и ги гледа и им подхвърля по някое подсвиркване и стереотипизиращ коментар. Да това го има, но в техните по-привилегеровани среди(професиите рядко са шивачка, ако не е дизайнер с образование в Италия) е все по-рядко.

Дори и на Запад, законово социалният пол(за разлика от gender identity, която може защото се отнася до биологична идентичност) не може да се сложи в правото, той е просто дадени стереотипи, които са част от културата на обществото, в повечето случай за хумор. Tomboy, manchild са все стереотипи съответно за жена и мъж, но не могат да присъстват в правото. Има професии, които определят социалният пол на даден пол като традиционен или нетрадиционен, но те могат да влязат в закона, а самият социален пол не. А за субкултурите? Дали геймърите имат нужда от правна защита като малцинство? Те в много случай ако са достатъчно живеещи според нетрадиционни социални роли, не са патриарси, нищо че може да идолизират такива герои и персонажи. Да ще получиш оплаквания от баба ти и дядо ти, че не се държиш като дама(според техните ретроградни,разбирания) или нещо такова, но това не е дискриминация. Децата ако ти станат нацисти традиционалисти в едно нетрадиционалистко време(какъвто е случай с alt-right движенията) ще кажат същото за тебе прогресивни читателю, и те няма да живеят според твоите разбирания, социалният им пол няма да е този които ти разбираш и явно ще бъдат дискриминирани от тебе относно техният социален пол.

Ако толкова искате да почвате тази битка на пост-модерната арена където едновременно има 3-ти пол и фундаментализъм, битката за полът, джендърат и социалният пол, започнете я. Но, които може да мисли в циклично-исторически контекст на база диалектика, то той ще види че еднопосочното прогресивно бъдеще може да не се случи именно защото вие бутате нещата ненужно напред. Традиционалистите може да изчакат само да поемете материалната власт над умовете на поколенията и да ерозирате наследството от модерността(където единствено може да има либерализъм), за да представят техните виждания за нови, а вашите за ретроградни. Силно се съмнявам, че прогресивните и феминистките в България масово живеят по-лош живот от средният българин, даже със сигурност повече работят професиите на новата средна класа. Това, че простака Динко си бие жената(която само го е избрала него, а не някои библиотекар или nerd), не трябва наистина да ви притеснява. Живейте си живота. И без това вашата идеология бавно идва и тук.

Чест в 21-ви Век/Герой на Отминалото Време

От никъде отново ни се припомни за едни събития от 90-те години, които са вече доста далеч от модернизираният ни мироглед днес. Имаше война наблизо през 90-те. Моите спомени директно с нея, е как заради нея нямах зелено училище в 1-ви клас, а чак във 2-ри клас. Тези даже не се отнасят за времето което интересува това/този които ни напомни за този период днес(края на 90-те Хърватия вече е извън този конфликт). Всъщност чак сега научавам, че и хърватите са се били с босненци. Знаех че със сигурност ги мразят(поради разделението католицизъм-ислям), но за Хърватия имах знанието че само със Събрия са били в открити военни действия.

От wiki-to
„За нея се говори като за война във войната, защото е част от по-голямата Босненска война. В началото босненците и хърватите – първите основно от изслямска вяра, а другите основно католоци – са се били заедно в съюз срещу Югославската народна армия и армията на новата сръбска република. Вече към края на 1992 напрежението между босненците и хърватите се усилва. Първите военни пререкания между бившите юго-славянски съюзници стават през Октомври 1992 в централна Босна. Военният съюз издържа до началото на 1993, когато тяхната кооперация издъхва и се почва открит военен конфикт.“

Причината въобще новинарския поток отново да ни говори за тази тема, е защото единият от хърватските(по-точно на недоживялата република Херцег-Босна) военни-командири Слободан Праляк се самоуби чрез само-отравяне по време на процеса си пред съда в Хага. Шокът беше голям, а така наречените съдии гледаха като синодалните бюрократични старци, каквито са. Сигурно едва ли ще имат някога mindset-а да напряват нещо такова или да имат кауза в живота си за да го сторят.

Но дали това самоубийство е удачно от гледна точка на честта? И дали самоубийството не е всъщност по-лесният начин. Все пак има и чест в това да страдаш и лежиш в килията, а пък и може евентуално да те освободят ако политическата обстановка позволява(това се отнася само за затворници от този тип, не за битовите престъпници). Според мен ако самоубилия се Праляк беше на 30-40 години, нямаше да е удачно да се самоубива, защото можеше да очаква да излезе, тамън да получи и пенсия и почести на стари години. Ако човекът обаче е вече стар и едва ли ще доживее края на присъдата си, смисъла да се унижаваш да стойш в килия на стари години е нулев. Чест няма да има, а камо ли достойнство за този край на живота. Избухването с едно такова показно самоубийство, което показва краен човешки избор пред необятната публика, свикнала да гледа това само филми, е акт на естетика(не на естетично действие, а на естетика въобще) който няма цена. Юкио Мишима(също човек на изкуството като военният хърватин) подобно прави своето изкуство да достигне други високи като се самоубива за изгубена кауза на върха(тоест започването на залеза) на славата си. Абе истината е че където има изкуство там има и фашистка или друга дясна идеология, както ни казва другаря Зизек.

Сега ще преведа един читат от Кант(който иначе е смята повечето самоубийства за проява на страхливост) за да се види, че дори и Просвещенската етика може да оправдае едно самоубийство от геройчност, нищо че геройчността явно е трябвало да остане в античността и средновековието.

„Самоубийството геройчно нещо или дело на страхливци е? Софистиката, дори и с добри намерения, не е добро нещо. Не е добре да защитаваме добродетели или порок като гледаме до девето коляно детайлите. Дори и правилно мислещите понякога са против самоубийството по съвсем грешни причини. Казват че това е голям израз на страхливост и бягане. Но случай на самоубийство и велик геройзъм съществуват. Например ве можем да считаме самоубийствата на Катон и Атик “

(преведено от мен по- Immanuel Kant, Lectures on Ethics, translated by Louis Infield (New York Harper & Row, 1963), pp. 147-154)

P.S : Всъщност буквално върху самоубийството чрез самоотравяне Кант говори в лекциите по Антропология, които ги има и на български. Там е склонен да каже че ако си заложник(както всъщност е хърватския военен, но в модерни условия), въобще не е проява на страхливост да се самоубиеш.

Какво искат Жените/Равното Заплащане

Пореден месец, поредно напомняне, че сме шовинистични прасета, ретроградна сган държаща тъмници с харем от жени, които насилваме всеки ден а после се женим за дъщерите си и убиваме синовете си(GoT reference, съжалявам).

Дам, феминизмът ни се пробутва от всякъде днес, като че ли либералният елит забрави, че именно комунизмът е направил най-много за феминизмът у нас. Всъщност идиотите от БСП защо не почнат с тази мантра и да си я присвоят за своя. А да, те даже не мислят за полезно да се занимават с 2,96 %-вите и техните точки и идеологически принципи.

В това изследване ясно си личи western-bias на самият метод на изследване и въпросите. Това че българина 81% мисли че жената трябва да се грижи за семейството, по никакъв начин не означава, че тя не трябва да работи, а и все пак виждаме живота около нас. Май единствената прослойка жени където мнозинството не работят са плеймейтките и другите кокони от дискотеките. Във викторианска Англия като жената е била полу-собственост, нас това не ни касае, защото балканската и централно-европейската жена е работила и ставала заедно за работа с мъжа. Чак като се урбанизираме, почва да има в България pure домакини. Затова такива изследвания е добре да ги гледаме с изключителна историческа контекстуалност, народопсихологията е Бог тук. Ето един парадокс в изследването :

“На въпроса „Мислите ли, че равенството между половете е постигнато във вашата страна“ по отношение на лидерските позиции в компаниите, положително са отговорили 62% от българите, на другото мнение са 30%. На последно място по този показател е Франция където с „да“ са отговорили 25%, а с „не“ – 72%; Попитани дали равенството между половете е постигнато на работното място, 67% са отговорили положително срещу 26% на обратното мнение. Франция отново е на последно място с 29% срещу 69%.“

Как става това? Еми никой не може да ме да му убеди, че френските мъже не са по-големи курвари, шовинисти(“републиканството е мъжко, монархията е женствена“ е било слоган през 19-ти век там) и сексисти от цялата балканска “сган“, пък благодарение на жени-феминистки-sexualpredators като Дьо Бовоар и феминизмът им е друг от този на нашата англо-центрична НПО сфера и е леко курварски.

Но сега е време за разлаем кучета. ЖЕНИТЕ ВСЪЩНОСТ НЕ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАВАТ КОЛКОТО МЪЖЕТЕ, СОЦИАЛНО ОПАСНО Е.

Не ни трябва изследвания тука, помислете за ваши анекдоти. Колко жени дето познавате в зряла възраст(над 24 години) живеят или са женени за мъж който изкарва по-малко от тях и не се оплакват от това? После се замислете колко ваши познати живеят или са женени за мъже с по-добро икономическо състояние. Преди да говорите за това, че при тях е “голема любов“, се замислете че при всяко едно привличане има и несъзнателни процеси на оценка. Все още питаме плейметките и златките, защо не излизат с библиотекари. Добре че беше едната Джена, че ИТ-тата да имат гордост, ама те може да са nerd-ове, но са богати nerds. Останалите в соца родители на тези жени, също напират “дъще-то“ да избере някоя по-добра партия.

Някой жени биха казали, че са имали по-бедни гаджета в миналото. Но това винаги са бивши, а защо не са още настоящи, не могли да им смогнат на личностното им развитие ли? А колко жени ще се навият да имат house-husband(гледайте филма The Intern с Де Ниро и Хатауей, там има един такъв и едва ли е любимец на зрителките ако не бройм някои коментар че е cute)? Едва ли много, защото при целият им пасивен феминизъм, от недрата изведнъж излиза жаждата за мачо-патриарси да ги подкрепят в трудните им моменти, да бъдят подкрепяни от монолит, който само зя тях мисли. Тука в личните отношения няма на какво да се гледа като на абсолютни принципи, анекдоти колкото щеш, а и винаги ще се намират и най-перфектните примери за двете страни. Но в Икономическото има значение.

Толкова много внимание се обръща на това дали жените получават колкото мъжете, че мъжете скоро доброволно ще искат да получават по-малко. И какво ще стане тогава, жените сте станат истински феминистки и ще спрат подсъзнателно да търсят “по-добрата партия“, ще вземат и те юздите на обществото(да, време е за обществена призма, а не само за индивидуална) и ще правят компромиси с личните им желания? Имало е много случай на аристократ да се жени за момиче от по-бедно семейство, това ли да очакваме от модерната жена? Noblesse oblige е нещо убито вече изцяло, не може да се очаква от разглезените ни поколения(тука е мъжете са в кюпа) да проявяват такива компромиси със себе си, нали сме Me,Me,Me generation.

Съжалявам наистина е гадно да се говори, но трябва. И без това мъжете са все по-малко образовани и същината на новите професии е такава че жените може да ги вършат и са предпочитани(кур да HR-ките), то какво ще остане за бъдещият пролетариат от мъже без жени? Еми ще е като гетата и бандите в САЩ, само че може и да има крадене на жени от по-горните слоеве на обществото. Това връщане в първобитното не е толкова нежелателно де. Ще има нова култура, нови връзки, истински патриарси и въобще restart на обществото. Рим е създаден така :

“Исторически факт е, че в новата държава не е имало жени и че съседните държави не са искали да сключват бракове connubia (бракове)…… Освен това отвличането на сабинянките е признат факт…….. Друг начин за разширяване е насилствено преселване в Рим на жителите на завоюваните околни градове“(1)

Едва ли ще е точно същото, но всякакви варианти са възможни при подобно пролетализиране на голям брой мъже. Можем и да учим от бъдещите ни братя по дислокация rapeugee-тата. Всъщност традиционалистът трябва да подкрепя всякакви фенимистически каузи в обществото, за да доведе по-бързо до разпад и до ново изграждане. Заръката за това жените да получават по-малко от мъжете е всъщност добър съвет само за хората(мъже и жени), които искат сегашният спокоен ред да продължи, така наречените умерени.

P.S : (пре)Гледайте филма Какво искат Жените с Мел Гибсън и Хелън Хънт. Ще видите колкото много неща са се променили за 17 години, а и е готин филм. И да вече живеем в свят където най-големият консуматор на реклами са жените.

(1). Хегел, Философия на Историята : Духът на Европа, стр 88-89, издателство Евразия

За какво ще иде реч в този блог(FPBP)

Приповдигнатите патриотични настроения в България като че ли са завладели общественото мнение от всички страни. След деня на голямата победа на Григор Димитров в Англия, дори умните и красивите(ако им гледаме туйтър профилите) като че ли вече са патриоти, защото те станаха огледалният образ на Слави-слушателите, който пък са фенове на Кобрата. Бойни спортове разбира се са твърде простовата сбирщина за първите, но в изисканият тенис и те могат се превърнат в това на което преди се присмиваха, но тайно май искаха.

Чалга обществото ни пък, заедно с гласоподавателите на патриотичните партии, са обзети от нов патриотизъм, където се ходи постоянно на излети за selfie-spree, постват се във фейсбук патриотични клишета и друго. Въобще се зароди един пост-индустриален нео-патриотизъм, който има претенции за бъдейки част от традицията, но в крак с модерният ни background(тоест разбирай кибер инфраструктурата на нашият живот и битие).

Ето го ПРОБЛЕМА!!!! Не е в това че някакъв стар принцип е в крак с комуникационната мода и технология. А че е част от вече корпоративно завладени(всъщност създадени) платформи, където маркетинга винаги ни гледа от “ямата“,но ние не се взираме обратно в нея. Тоталната публичност(дори и малката анонимност на туйтър не се нрави на фейсбук БГ обществото) нека носи удовлетвореност на постърите и нека се хвалят, но само до степен че си задоволяват вътрешната нужда. Най-важното е тези хора да разберат че това не помага за смислен патриотизъм в обществото, то помага на един корпоративен патриотизъм, който трябва да го има, но не във вакум или най-горе в йерархията. Този всеобщ, но разделен същеврeменно на субкултури патриотизъм, КАК е помогнал на обществото да стигне до обща концепция на въпроса “как ша упрайм държавата“? Умно-красивите си имат едни тъпни, ГЕРБ-аджиите си имат други идиотщини, апатичното чалга общество(голяма част от всяка прослойка всъщност) биха написали въпроса неиронично по начина по който аз съм го написал.

Какво всъщност е традицията? Еми би станало добра гатанка от този въпрос, защото Традицията е нещо което съществува навсякъде(тоест универсал е), но е различно нявсякъде. Традицията съдържа в себе си принципи, който я правят Традиция. Школата на традиционалистите се е пробвала да изнамери кое е всъщност това което в продължение на векове и по цял свят се е наричало Традиция и как то е действало и оцелявало. За Българите думата национализъм или патриотизъм са по-близки, поради нашето Освобождение през 19-ти век подвластно на романтичният Национализъм тогава. Комунистическия режим също се е погрижил да има повече патриотизъм и национализъм(в тотален контраст на “пролетарии от цял свят обединявайте те“) в нашето съзнание, но поради материалистично-атеистичният му дух, Традицията като елемент я няма много. Да морализаторство е имало в зрелият социализъм, но защото трябвало, а не защото има дълбоки извековни причини за това. Не е много чудно, че днес и селските шовинисти едва ли имат много проблем с това дъщеря им да абортира. БРАВО, БРАВО ето ЛГБТ-тата, прогресивните и най-големите им (имагинерни) врагове се съгласиха за нещо, нека вторите да почерпят с крафт бири първите.

Та, след този мой mouth-foaming пост, за какво ще пиша всъщност, нали това ми е заглавието на този първи пост? Еми ще критикуваме, ще псуваме и живеем в най-тегавото блануване за Златната Ера, която не е съществувала. Тоест ще пиша през призмата на традиционалистката гледна точна, за нещата който ме вълнуват в България и извън. Може и за филми и аниме, за игри и други видове shitposting.

Айде да ми е честито.