Намерението на Говоренето и други несъзнателни

Истини – пияни и луди

Някой ти казва след като те е агресирал или обвинил, че не е знаел какво говори. Да приемем, че сме видяли и знаем че този човек също не е и биологично луд, с което да оправдаем неговата/нейната реакция. То ако знаехме, че е реално луд нямаше да се учудим на въпросната реакция, ако не говорим с него за първи път.

Разликата в това, че тяхната обида към нас е изненадваща, е че всъщност я изричат реално. Затова и приемаме, че неща казани под алкохол в повечето случай са истина. Алкохола просто действа като буфер, като един Друг, който да поеме част от вината. Част, защото изказаното под влияние на алкохол може и да ескалира нещата. В много житейски случай обаче си казваме, че някой пиян казва истина „но му е простено“, именно защото е под влиянето на Бакхус. Така освен, че чуваме истина,която искаме да чуем, но също и ни обижда, та покрай алкохола малко я притъпяваме, то и ни се отваря и на нас шанс за изкажем каквото искаме. Така се завихря една плеяда от изказвания, довеждащи до клишето, че си казваме истината на по чашка. Но тук на истината й липсва едно нещо  – намеренията зад нея. Под такива реакция се губи контролът над намерението на едно изказване. Намерението според някой може да изглежда като нещо, което деградира истината, прави я рационална и неспонтанна. Но намерението зад едно изказване на истина, чувства или емоции отличава това действие дали е чисто човешко действие на човешката воля или е плод на човешка слабост и случайност – в случайте на лудост, пиянство или временна нестабилност на ума.

Здравомислещият човек, който е с всичкия си има представа какво стой зад всяка негова дума към друг, когато не е шега, е единствения който казва истината(или лъжата, когато лъже съзнателно) в намерението към другия. За съжаление  емоции няма как да присъстват във взимането на решение с намерение от този трансцедентален тип. А често целта е да се изкажат намерения свързани с чувства(любовните примерно трудо ще бъдат не-емоционални, особено впредвид властовите отношения и последващите унижения ако намерението на разговора не се схване и от двете страни). Чувствата и емоциите са различно нещо. Всеки има чувства от даден тип към различните хора с които комуникира, въпроса е дали емоционалността му ще позволи да изрази истинските си намерения или ще пропаднат нещата, поради загуба на разсъдъка, а тази развръзка не ни прави по-различни от едни пияни, луди или просто тъпи.

Та има доста от какво да се пазим – от да не сме психологически луди и да се умопомрачим, да не сме буквално луди(което не е наша вина), да не сме емоционални, и даже да не сме прекалено трезви, защото някой хора си обичат скандалите и неспокойствието, даже го търсят и ни обвиняват в твърде спокойно-лековато поведение. Депресираният е най-гадният от тези, защото най-близко до съзнателният и най-може да си оправи положението, но НЕ -ТРЯБВА ДА БЪДЕМ КАТО ТИЙНОВЕ ЕМОТА, КОИТО ПРОСТО НЕ МОЖЕМ ДА ИЗРАЗИМ НАМЕРЕНИЯТА НА ВОЛЯТА СИ, ЗАЩОТО REASONS-!!!!

Грехове и ниски умове

Намеренията на нашата воля в трезво състояние обаче са вратата на истинската ни същност – тази която е по-перфектният(колкото е възможно един човек) начин на комуникация. Едно и също нещо изречено или сторено чрез намеренията ни в пълна съзнателност и интелектуален капацитет е това което е висшо и трансцедентно в нас, в момента на действие(мисловно или физическо). Ако нещо изказано при замъгленост, не би го променил при обстоятелствата в които си премислил първо, то колкото и си мислите, истината не е напускала вашата уста.

Това има и отношение към греховете и намеренията на действията, който водят до изпълнение на грях. Истински(не на биологично лудите в разрез на психо-депресираните луди) решения, който знаем при всички обстоятелства, че ще доведат до грехове са форма на индулгенция със себе си. Ако си кажем „ще греховнича, но после си го изплатя“, то това даже е по-лошо от даването на индулгенция през средновековието, защото поне го правиш по официалният канал тогава -Църквата. Тя е била в грешка, не ти. Но да правиш индулгенция със себе си е направо позорно, дори и да има много повече грехове. Поне в тази рационализирана и съзната индулгенция има граници, които замъгленото действие може лесно да прескочи и да доведе до твърде голям грях. Ако състоянието на замъгление(особено при проява на психична лудост и депресия) е плод на преди това греховно действие(безразборни неуспешни сексуални връзки, отказ от екзорсизъм, нарочно необразавание и ленност при преценяване на другите, алкохолизъм), то излащането на греха може да предприеме размери и извън отношението с Бога, шансът да се прегреши и секуларния закон се увеличава. Последният вариант на намерението и то изобщо да не съществува, тоест в случайте на биологична лудост или на безпаметно изтриване на съзнанието. Разколников на Достоевски е това. Извършването на грях в такова състояние е по-малко подсъдимо от Бог, защото си буквално животно, но вероятно грехът ти ще е отчетен от секулните съдилища подобаващо и тука ще трябва да понесеш наказинието си, за да може грехът към Бог да не е проблем.

Замислете в кой от трите положения сте и искате да бъдете, преди да се карате или обвинявате някой в нещо. Комуникацията страда от липса на намерения при действията ни. Спонтанността си има своя чар, но няма как да подърржа всичко, тя руши дългосрочните отношения с околните, а после и с Бог.

Реклама

Августин, Имитацията на Медиите и self-insert

Четейки 2-ра книга от „За Божия Град“ се натъква човек на размишления относно влиянието на театъра, поезията и другите забавления и как те според Св. Августин(а то е негативно) са направили римляните да подражават на лоши навици и примери, с което хвърля вината за „залезът“ върху покваряващото изкуство, а не както езическите привърженици правят – върху Християнството.

 

Неговият любим Платон е приведен като аргумент за това че в перфектният град няма място за тези лентяй артистите, които само шепнат неблагочестиви(при Платон разрушаващи морала) неща. Но идеята на Августин е че перфектният свят/град не е на земята. Така че трябва човек да се примири че артистите и тяхното изкуство ще ги има до Страшният Съд. Затова е трябвало и да се каже и добра дума за изкуството. Учудващо това Августин прави обсъждайки навиците на гърците да гледат театър. Те според него са по-ларж от римляните и си позволяват присмиване както върху боговете, така и върху отделни граждани на гръцкият полис в техните пиеси. Римляните от друга страна имат закон непозволяващ на актьори да бъдат висши политици и също така не може в пиеса да се оплюва толкова лесно римски гражданин(жив или мъртъв). Първоначално изглежда че римляните всъщност не уважават това изкуство и незнайно как то ги е покварило, докато същевременно Августин възхвалява гърците, които са повече дегенерати :

„По-ранните гърци са запазили известна сдържаност в порочното си своеволие, поставили са в известни граници нечистото си въображение и са превърнали в закон идеята, че каквото и да е посланието на комедията към публиката, тя трябва да го назове по име“(Глава 9 от Втора Книга)

Дам същите изнасилвания, отвличания, убийства и братеубийства които ги има и при 2-те езически митологични системи са почти едни и същи и в еднакви дози. Но римляните поради правният си морал са направили пародокса че не може да си ги критикуват тези лоши черти на боговете си, докато гърците са могли до известна степен. Почитането на боговете при римляните е било доста двулично и неавтентично ако го погледнем от този ъгъл. В смисъл един грък може да каже че ако Зевс би отвлякъл дъщеря ми, че би го наругал, докато римлянинът трябва да е ОК със същото когато го прави Юпитер.

Представете си го по този начин:

Римляните като един хипер модериран форум, където основният обект на форума(някои филм или игра например) трудно може да бъде критикуван отявлено, ако го направиш често пък те очаква ban-hammer. Трябва да стане нещо наистина много голямо за да се размърда системата, като например да се узнае че един от модераторите е педо(hello NeoGaf mods) или както се случва при римляните да се имитира и лошите черти на боговете, все пак трябва да ги почитаме.

Гръцкият форум пък ще бъде с повече ирония и цинизъм и макар че ще има негативно отношение към изразилите твърде негативно мнение, то те нямат да бъдат баннати(да това е 4chan, сори). Морализаторството ще си е истинско и искрено морализатолство, а дегенератното поведение ще си е искрено дегенератно поведение, което човека си е избрал.

 

Сега да се върнем в новият залез, които е днес и е започнал от първата световна насам. Днес какво намираме в нашето консумираме на медия и изцепките на артистите? Еми те(артистите, а в случай актьорите от А-list) си присвояват изключителна важна роля, в много случай и политическа. Нещо между смесица на гръцкият и римският модел описан от Августин. От римският си присвояват важността че са безгрешни(което за разлика от тогава могат да подплатят и със богатство, което тогавашните актьори не са имали), а от гръцкият си присвояват това че им е позволено да бъдат политически активни(Ехинес и Аристодем като примери от античността на актьори станали дипломати). Ето така сме стигнали до това Мерил Стрийп да е моралният стожер на Холивуд. Друг голям либерал(скрит нео-либерален империалист, ама е твърде неначетен за да го разбере) е Джордж Клуни. Двамата са като комсомолски активисти на демократическата партия в САЩ. По идеалистките(а и със сигурност разбиращи нещата който проповядват) актьори като Сюсън Сарандън, която е истинска лява, нормално е да критикуват фалша на либералчетата, не че нейната позиция ми е любима. От малкото отявлени консерватори е Clint Eastwood, за който времето е спряло и си бие по идиотският консерватизъм на отмряла Америка. Жалка работа и от двете страни. Въобще не трябва да се приема каквото й да е мнение по важни въпроси от актьори. Те не само нямат времето, но и вероятно средата да видят това което трябва на масите и техните проблеми. Как ще говориш против оръжията като ходиш с по-добра охрана от някой от ВИС в златните години на мутрите. За социалните им виждания също не трябва да дават много акъл като живеят в един балон, а същевременно са балон и на много други обикновени хора. Ако говорят за бедност по-може, защото малко известни актьори са родени богати и тука може да са кажат нещо от личен опит, даже не трябва да им се опонира с довода защо не си раздадат парите, техни са си и вие сте им ги дали, “точка“.

 

Това което е celebrity culture е свят които не е част от живота на масата хора, той е насочен към тях. Звездите имат свойството да стават нови полу-богове(чак еквиваленти на богове не са стигнали, че дори и на езическите богове нивото не са) в модерният свят, но те добър пример ли са за цялостният живот и битие на човека? Имитацията на начина им на живот е невъзможен за всички и дори и да можеше да е възможен, не би бил одовлетворяващ. В перфектната държава на Платон ние тези бихме ги изгонили, защото в нея ще живеем като богове и вероятно щяхме да живеем в битието на епос. Но поквареността на профанният Град ни ги е дала во веки веков, така че ще трябва да ги траем. Да ги траем ОК. Ама и да ги знаем какви са, особено сега като са глобални звезди, а пък тогава е смешно американските звезди да казват на света как да живеят. Това че си отвлякла(осиновила) дете от 3-тият свят, не те прави разбирач на 3-тият свят. За да не изпуснем и местните актьори, ще се насочим злобно малко и към тях.

 

Тука актьорите, а те основно са театрални актьори, от края на 80-те насам се имат за защитници на демократичната идея и свободата, с някои изключения(всъщност тези изключения са на колоси, така че не е за пренебрегване) на такива които пък си обичат старата партия майка. Първите и те понякога стигат до “колко беше добре когато държавата даваше много за изкуство“, с което даже мога да ги похваля че за разлика от други либерали разбират че лявото е по-скоро техният път, а не дясното с което се окичват като име. Българските актьори и кинаджии идват в 2 типа относно морализаторството :

– 1-вият тип защитават социално-консервативни ценности, вероятно са станали религиозни(но не са против аборти и други нормални неща за религиозните хора), но не пак са твърде свободолюбиви хипита и мненията им за как държавата трябва да бъде са твърде слаби. Личи си че нищо не разбират. Ако са религиозни са често от протестантските църкви, дори и понякога от ересите тип “Свидетели на Йехова“. Не се надявайте да са чели Хегел или Шлайермахер като протестантски апологети ако са избрали тези църкви, които теологично са много изпаднали от времето на Карл Барт(теолог от средата на миналият век) насам. Поне този типаж не му и личи че много иска мнението му за политика да е отявлено. Знае си че не му е присъщо

– 2-рият тип са по-либералните, често са на години от 35-50(поколението на майка ми т.е. на годините на Вергов, Яна Маринова, Койна Русева и др.) и са най-вървежните, като при тях нищо че са почнали от театъра сега се знаят повече за ролите им в сериалите. Малко по-младите от тях пък са тотални незнаещи и аполитични, затова от тях няма нужда да се притесняваме че може да ангажират общественото мнение. Въобще тука особено сексуалният морал е като на актьори и хора на изкуството. Добре че не морализаторстват, вероятно защото си се знаят че не са за тачене техните изневери, смяна на жени/мъже и тем подобни работи. Но само това че техният лайфстайл е известен и некритикуван по медиите, дава карт-бланш за имитация на феновете, че дори и на хората не знаещи нищо за бг-звездите.

Вторият тип не може да ги обвиня че са много политически настроени по медиите, но мога да критикувам тяхното битие като телевизионни персонажи. Ако накараме Аласдър Макинтайър(автор на “След Добродетелта“) да дойде и опише какви са 3-те основни професии изразяващи българският(това той прави за германеца и англичанина в споменатата книга) лайтмотиф в момента според това което се дава по българските сериали, то резултата е че ще сме същите като западно-европейците и американците. То все едно целият народ е мениджъри, доктори, готини хипи типажи, бармани, ПР-ри, политици и антоража им. Само персонажите на мутри са нещо като българска екзотика, ама то вече и мутрите са бизнесмени в сериалите, пак не е автентично показано нещото. Все още се чудя как персонажа на Куката от “Под Прикритие“ става най-разпознаваемият от целият сериал. Ако това ни е power fantasy-то на модерният градски българин(жени и мъже), за какво говорим. Да се връщаме обратно в 90-те, че поне да поправим прехода тогава както трябваше да стане.

Актьорите като цяло винаги са една аморална каста, която просто в България изглежда по-морална защото тоталната свинщина тука победи и те дори и малко социален-консерватизъм да проповядват по интервюта, то все едно са ангели. Ако тука имаше истински морални ценности, а не мутро-олигархска чалга, то ще щяха да възхваляват дегенетарността и щяха да спретнат една 68-ма и в нашите университети(както и за малко да стане преди 4-5 години с окупацията на СУ).

 

Заключение : Битието на актьора не позволява да дава морал на цялото общество. Професията му и начина на живот е твърде различна от другите прослойки на обществото. Та дори и бизнесмена милионер има повече общо с чистач отколкото актьора.

 

Послеслов: Говоря само за актьори, защото св. Августин във въпросните глави от 2-ра книга говори основно за тях, а и защото смятам че книгите и писателите са много различен фактор, да не говорим ако почнем и там да разглеждаме по видове, няма да е блогпост, поради дължината.