Августин, Имитацията на Медиите и self-insert

Четейки 2-ра книга от „За Божия Град“ се натъква човек на размишления относно влиянието на театъра, поезията и другите забавления и как те според Св. Августин(а то е негативно) са направили римляните да подражават на лоши навици и примери, с което хвърля вината за „залезът“ върху покваряващото изкуство, а не както езическите привърженици правят – върху Християнството.

 

Неговият любим Платон е приведен като аргумент за това че в перфектният град няма място за тези лентяй артистите, които само шепнат неблагочестиви(при Платон разрушаващи морала) неща. Но идеята на Августин е че перфектният свят/град не е на земята. Така че трябва човек да се примири че артистите и тяхното изкуство ще ги има до Страшният Съд. Затова е трябвало и да се каже и добра дума за изкуството. Учудващо това Августин прави обсъждайки навиците на гърците да гледат театър. Те според него са по-ларж от римляните и си позволяват присмиване както върху боговете, така и върху отделни граждани на гръцкият полис в техните пиеси. Римляните от друга страна имат закон непозволяващ на актьори да бъдат висши политици и също така не може в пиеса да се оплюва толкова лесно римски гражданин(жив или мъртъв). Първоначално изглежда че римляните всъщност не уважават това изкуство и незнайно как то ги е покварило, докато същевременно Августин възхвалява гърците, които са повече дегенерати :

По-ранните гърци са запазили известна сдържаност в порочното си своеволие, поставили са в известни граници нечистото си въображение и са превърнали в закон идеята, че каквото и да е посланието на комедията към публиката, тя трябва да го назове по име“(Глава 9 от Втора Книга)

Дам същите изнасилвания, отвличания, убийства и братеубийства които ги има и при 2-те езически митологични системи са почти едни и същи и в еднакви дози. Но римляните поради правният си морал са направили пародокса че не може да си ги критикуват тези лоши черти на боговете си, докато гърците са могли до известна степен. Почитането на боговете при римляните е било доста двулично и неавтентично ако го погледнем от този ъгъл. В смисъл един грък може да каже че ако Зевс би отвлякъл дъщеря ми, че би го наругал, докато римлянинът трябва да е ОК със същото когато го прави Юпитер.


Представете си го по този начин:

Римляните като един хипер модериран форум, където основният обект на форума(някои филм или игра например) трудно може да бъде критикуван отявлено, ако го направиш често пък те очаква ban-hammer. Трябва да стане нещо наистина много голямо за да се размърда системата, като например да се узнае че един от модераторите е педо(hello NeoGaf mods) или както се случва при римляните да се имитира и лошите черти на боговете, все пак трябва да ги почитаме.

Гръцкият форум пък ще бъде с повече ирония и цинизъм и макар че ще има негативно отношение към изразилите твърде негативно мнение, то те нямат да бъдат баннати(да това е 4chan, сори). Морализаторството ще си е истинско и искрено морализатолство, а дегенератното поведение ще си е искрено дегенератно поведение, което човека си е избрал.

 

Сега да се върнем в новият залез, които е днес и е започнал от първата световна насам. Днес какво намираме в нашето консумираме на медия и изцепките на артистите? Еми те(артистите, а в случай актьорите от А-list) си присвояват изключителна важна роля, в много случай и политическа. Нещо между смесица на гръцкият и римският модел описан от Августин. От римският си присвояват важността че са безгрешни(което за разлика от тогава могат да подплатят и със богатство, което тогавашните актьори не са имали), а от гръцкият си присвояват това че им е позволено да бъдат политически активни(Ехинес и Аристодем като примери от античността на актьори станали дипломати). Ето така сме стигнали до това Мерил Стрийп да е моралният стожер на Холивуд. Друг голям либерал(скрит нео-либерален империалист, ама е твърде неначетен за да го разбере) е Джордж Клуни. Двамата са като комсомолски активисти на демократическата партия в САЩ. По идеалистките(а и със сигурност разбиращи нещата който проповядват) актьори като Сюсън Сарандън, която е истинска лява, нормално е да критикуват фалша на либералчетата, не че нейната позиция ми е любима. От малкото отявлени консерватори е Clint Eastwood, за който времето е спряло и си бие по идиотският консерватизъм на отмряла Америка. Жалка работа и от двете страни. Въобще не трябва да се приема каквото й да е мнение по важни въпроси от актьори. Те не само нямат времето, но и вероятно средата да видят това което трябва на масите и техните проблеми. Как ще говориш против оръжията като ходиш с по-добра охрана от някой от ВИС в златните години на мутрите. За социалните им виждания също не трябва да дават много акъл като живеят в един балон, а същевременно са балон и на много други обикновени хора. Ако говорят за бедност по-може, защото малко известни актьори са родени богати и тука може да са кажат нещо от личен опит, даже не трябва да им се опонира с довода защо не си раздадат парите, техни са си и вие сте им ги дали, “точка“.

 

Това което е celebrity culture е свят които не е част от живота на масата хора, той е насочен към тях. Звездите имат свойството да стават нови полу-богове(чак еквиваленти на богове не са стигнали, че дори и на езическите богове нивото не са) в модерният свят, но те добър пример ли са за цялостният живот и битие на човека? Имитацията на начина им на живот е невъзможен за всички и дори и да можеше да е възможен, не би бил одовлетворяващ. В перфектната държава на Платон ние тези бихме ги изгонили, защото в нея ще живеем като богове и вероятно щяхме да живеем в битието на епос. Но поквареността на профанният Град ни ги е дала во веки веков, така че ще трябва да ги траем. Да ги траем ОК. Ама и да ги знаем какви са, особено сега като са глобални звезди, а пък тогава е смешно американските звезди да казват на света как да живеят. Това че си отвлякла(осиновила) дете от 3-тият свят, не те прави разбирач на 3-тият свят. За да не изпуснем и местните актьори, ще се насочим злобно малко и към тях.

 

Тука актьорите, а те основно са театрални актьори, от края на 80-те насам се имат за защитници на демократичната идея и свободата, с някои изключения(всъщност тези изключения са на колоси, така че не е за пренебрегване) на такива които пък си обичат старата партия майка. Първите и те понякога стигат до “колко беше добре когато държавата даваше много за изкуство“, с което даже мога да ги похваля че за разлика от други либерали разбират че лявото е по-скоро техният път, а не дясното с което се окичват като име. Българските актьори и кинаджии идват в 2 типа относно морализаторството :

– 1-вият тип защитават социално-консервативни ценности, вероятно са станали религиозни(но не са против аборти и други нормални неща за религиозните хора), но не пак са твърде свободолюбиви хипита и мненията им за как държавата трябва да бъде са твърде слаби. Личи си че нищо не разбират. Ако са религиозни са често от протестантските църкви, дори и понякога от ересите тип “Свидетели на Йехова“. Не се надявайте да са чели Хегел или Шлайермахер като протестантски апологети ако са избрали тези църкви, които теологично са много изпаднали от времето на Карл Барт(теолог от средата на миналият век) насам. Поне този типаж не му и личи че много иска мнението му за политика да е отявлено. Знае си че не му е присъщо

– 2-рият тип са по-либералните, често са на години от 35-50(поколението на майка ми т.е. на годините на Вергов, Яна Маринова, Койна Русева и др.) и са най-вървежните, като при тях нищо че са почнали от театъра сега се знаят повече за ролите им в сериалите. Малко по-младите от тях пък са тотални незнаещи и аполитични, затова от тях няма нужда да се притесняваме че може да ангажират общественото мнение. Въобще тука особено сексуалният морал е като на актьори и хора на изкуството. Добре че не морализаторстват, вероятно защото си се знаят че не са за тачене техните изневери, смяна на жени/мъже и тем подобни работи. Но само това че техният лайфстайл е известен и некритикуван по медиите, дава карт-бланш за имитация на феновете, че дори и на хората не знаещи нищо за бг-звездите.

Вторият тип не може да ги обвиня че са много политически настроени по медиите, но мога да критикувам тяхното битие като телевизионни персонажи. Ако накараме Аласдър Макинтайър(автор на “След Добродетелта“) да дойде и опише какви са 3-те основни професии изразяващи българският(това той прави за германеца и англичанина в споменатата книга) лайтмотиф в момента според това което се дава по българските сериали, то резултата е че ще сме същите като западно-европейците и американците. То все едно целият народ е мениджъри, доктори, готини хипи типажи, бармани, ПР-ри, политици и антоража им. Само персонажите на мутри са нещо като българска екзотика, ама то вече и мутрите са бизнесмени в сериалите, пак не е автентично показано нещото. Все още се чудя как персонажа на Куката от “Под Прикритие“ става най-разпознаваемият от целият сериал. Ако това ни е power fantasy-то на модерният градски българин(жени и мъже), за какво говорим. Да се връщаме обратно в 90-те, че поне да поправим прехода тогава както трябваше да стане.

Актьорите като цяло винаги са една аморална каста, която просто в България изглежда по-морална защото тоталната свинщина тука победи и те дори и малко социален-консерватизъм да проповядват по интервюта, то все едно са ангели. Ако тука имаше истински морални ценности, а не мутро-олигархска чалга, то ще щяха да възхваляват дегенетарността и щяха да спретнат една 68-ма и в нашите университети(както и за малко да стане преди 4-5 години с окупацията на СУ).

 

Заключение : Битието на актьора не позволява да дава морал на цялото общество. Професията му и начина на живот е твърде различна от другите прослойки на обществото. Та дори и бизнесмена милионер има повече общо с чистач отколкото актьора.

 

Послеслов: Говоря само за актьори, защото св. Августин във въпросните глави от 2-ра книга говори основно за тях, а и защото смятам че книгите и писателите са много различен фактор, да не говорим ако почнем и там да разглеждаме по видове, няма да е блогпост, поради дължината.

Реклама

Чест в 21-ви Век/Герой на Отминалото Време

От никъде отново ни се припомни за едни събития от 90-те години, които са вече доста далеч от модернизираният ни мироглед днес. Имаше война наблизо през 90-те. Моите спомени директно с нея, е как заради нея нямах зелено училище в 1-ви клас, а чак във 2-ри клас. Тези даже не се отнасят за времето което интересува това/този които ни напомни за този период днес(края на 90-те Хърватия вече е извън този конфликт). Всъщност чак сега научавам, че и хърватите са се били с босненци. Знаех че със сигурност ги мразят(поради разделението католицизъм-ислям), но за Хърватия имах знанието че само със Събрия са били в открити военни действия.

От wiki-to
„За нея се говори като за война във войната, защото е част от по-голямата Босненска война. В началото босненците и хърватите – първите основно от изслямска вяра, а другите основно католоци –  са се били заедно в съюз срещу Югославската народна армия и армията на новата сръбска република. Вече към края на 1992 напрежението между босненците и хърватите се усилва. Първите военни пререкания между бившите юго-славянски съюзници стават през Октомври 1992 в централна Босна. Военният съюз издържа до началото на 1993, когато тяхната кооперация издъхва и се почва открит военен конфикт.“

Причината въобще новинарския поток отново да ни говори за тази тема, е защото единият от хърватските(по-точно на недоживялата република Херцег-Босна) военни-командири Слободан Праляк се самоуби чрез само-отравяне по време на процеса си пред съда в Хага. Шокът беше голям, а така наречените съдии гледаха като синодалните бюрократични старци, каквито са. Сигурно едва ли ще имат някога mindset-а да напряват нещо такова или да имат кауза в живота си за да го сторят.

Но дали това самоубийство е удачно от гледна точка на честта? И дали самоубийството не е всъщност по-лесният начин. Все пак има и чест в това да страдаш и лежиш в килията, а пък и може евентуално да те освободят ако политическата обстановка позволява(това се отнася само за затворници от този тип, не за битовите престъпници). Според мен ако самоубилия се Праляк беше на 30-40 години, нямаше да е удачно да се самоубива, защото можеше да очаква да излезе, тамън да получи и пенсия и почести на стари години. Ако човекът обаче е вече стар и едва ли ще доживее края на присъдата си, смисъла да се унижаваш да стойш в килия на стари години е нулев. Чест няма да има, а камо ли достойнство за този край на живота. Избухването с едно такова показно самоубийство, което показва краен човешки избор пред необятната публика, свикнала да гледа това само филми, е акт на естетика(не на естетично действие, а на естетика въобще) който няма цена. Юкио Мишима(също човек на изкуството като военният хърватин) подобно прави своето изкуство да достигне други високи като се самоубива за изгубена кауза на върха(тоест започването на залеза) на славата си. Абе истината е че където има изкуство там има и фашистка или друга дясна идеология, както ни казва другаря Зизек.

Сега ще преведа един читат от Кант(който иначе е смята повечето самоубийства за проява на страхливост) за да се види, че дори и Просвещенската етика може да оправдае едно самоубийство от геройчност, нищо че геройчността явно е трябвало да остане в античността и средновековието.

„Самоубийството геройчно нещо или дело на страхливци е? Софистиката, дори и с добри намерения, не е добро нещо. Не е добре да защитаваме добродетели или порок като гледаме до девето коляно детайлите. Дори и правилно мислещите понякога са против самоубийството по съвсем грешни причини. Казват че това е голям израз на страхливост и бягане. Но случай на самоубийство и велик геройзъм съществуват. Например ве можем да считаме самоубийствата на Катон и Атик “

(преведено от мен по- Immanuel Kant, Lectures on Ethics, translated by Louis Infield (New York Harper & Row, 1963), pp. 147-154)

P.S : Всъщност буквално върху самоубийството чрез самоотравяне Кант говори в лекциите по Антропология, които ги има и на български. Там е склонен да каже че ако си заложник(както всъщност е хърватския военен, но в модерни условия), въобще не е проява на страхливост да се самоубиеш.