Приповдигнатите патриотични настроения в България като че ли са завладели общественото мнение от всички страни. След деня на голямата победа на Григор Димитров в Англия, дори умните и красивите(ако им гледаме туйтър профилите) като че ли вече са патриоти, защото те станаха огледалният образ на Слави-слушателите, който пък са фенове на Кобрата. Бойни спортове разбира се са твърде простовата сбирщина за първите, но в изисканият тенис и те могат се превърнат в това на което преди се присмиваха, но тайно май искаха.
Чалга обществото ни пък, заедно с гласоподавателите на патриотичните партии, са обзети от нов патриотизъм, където се ходи постоянно на излети за selfie-spree, постват се във фейсбук патриотични клишета и друго. Въобще се зароди един пост-индустриален нео-патриотизъм, който има претенции за бъдейки част от традицията, но в крак с модерният ни background(тоест разбирай кибер инфраструктурата на нашият живот и битие).
Ето го ПРОБЛЕМА!!!! Не е в това че някакъв стар принцип е в крак с комуникационната мода и технология. А че е част от вече корпоративно завладени(всъщност създадени) платформи, където маркетинга винаги ни гледа от “ямата“,но ние не се взираме обратно в нея. Тоталната публичност(дори и малката анонимност на туйтър не се нрави на фейсбук БГ обществото) нека носи удовлетвореност на постърите и нека се хвалят, но само до степен че си задоволяват вътрешната нужда. Най-важното е тези хора да разберат че това не помага за смислен патриотизъм в обществото, то помага на един корпоративен патриотизъм, който трябва да го има, но не във вакум или най-горе в йерархията. Този всеобщ, но разделен същеврeменно на субкултури патриотизъм, КАК е помогнал на обществото да стигне до обща концепция на въпроса “как ша упрайм държавата“? Умно-красивите си имат едни тъпни, ГЕРБ-аджиите си имат други идиотщини, апатичното чалга общество(голяма част от всяка прослойка всъщност) биха написали въпроса неиронично по начина по който аз съм го написал.
Какво всъщност е традицията? Еми би станало добра гатанка от този въпрос, защото Традицията е нещо което съществува навсякъде(тоест универсал е), но е различно нявсякъде. Традицията съдържа в себе си принципи, който я правят Традиция. Школата на традиционалистите се е пробвала да изнамери кое е всъщност това което в продължение на векове и по цял свят се е наричало Традиция и как то е действало и оцелявало. За Българите думата национализъм или патриотизъм са по-близки, поради нашето Освобождение през 19-ти век подвластно на романтичният Национализъм тогава. Комунистическия режим също се е погрижил да има повече патриотизъм и национализъм(в тотален контраст на “пролетарии от цял свят обединявайте те“) в нашето съзнание, но поради материалистично-атеистичният му дух, Традицията като елемент я няма много. Да морализаторство е имало в зрелият социализъм, но защото трябвало, а не защото има дълбоки извековни причини за това. Не е много чудно, че днес и селските шовинисти едва ли имат много проблем с това дъщеря им да абортира. БРАВО, БРАВО ето ЛГБТ-тата, прогресивните и най-големите им (имагинерни) врагове се съгласиха за нещо, нека вторите да почерпят с крафт бири първите.
Та, след този мой mouth-foaming пост, за какво ще пиша всъщност, нали това ми е заглавието на този първи пост? Еми ще критикуваме, ще псуваме и живеем в най-тегавото блануване за Златната Ера, която не е съществувала. Тоест ще пиша през призмата на традиционалистката гледна точна, за нещата който ме вълнуват в България и извън. Може и за филми и аниме, за игри и други видове shitposting.
Айде да ми е честито.
Мисли и перверзии на Радикален Традиционалист(Радико-Традикал) 