От никъде отново ни се припомни за едни събития от 90-те години, които са вече доста далеч от модернизираният ни мироглед днес. Имаше война наблизо през 90-те. Моите спомени директно с нея, е как заради нея нямах зелено училище в 1-ви клас, а чак във 2-ри клас. Тези даже не се отнасят за времето което интересува това/този които ни напомни за този период днес(края на 90-те Хърватия вече е извън този конфликт). Всъщност чак сега научавам, че и хърватите са се били с босненци. Знаех че със сигурност ги мразят(поради разделението католицизъм-ислям), но за Хърватия имах знанието че само със Събрия са били в открити военни действия.
От wiki-to
„За нея се говори като за война във войната, защото е част от по-голямата Босненска война. В началото босненците и хърватите – първите основно от изслямска вяра, а другите основно католоци – са се били заедно в съюз срещу Югославската народна армия и армията на новата сръбска република. Вече към края на 1992 напрежението между босненците и хърватите се усилва. Първите военни пререкания между бившите юго-славянски съюзници стават през Октомври 1992 в централна Босна. Военният съюз издържа до началото на 1993, когато тяхната кооперация издъхва и се почва открит военен конфикт.“
Причината въобще новинарския поток отново да ни говори за тази тема, е защото единият от хърватските(по-точно на недоживялата република Херцег-Босна) военни-командири Слободан Праляк се самоуби чрез само-отравяне по време на процеса си пред съда в Хага. Шокът беше голям, а така наречените съдии гледаха като синодалните бюрократични старци, каквито са. Сигурно едва ли ще имат някога mindset-а да напряват нещо такова или да имат кауза в живота си за да го сторят.
Но дали това самоубийство е удачно от гледна точка на честта? И дали самоубийството не е всъщност по-лесният начин. Все пак има и чест в това да страдаш и лежиш в килията, а пък и може евентуално да те освободят ако политическата обстановка позволява(това се отнася само за затворници от този тип, не за битовите престъпници). Според мен ако самоубилия се Праляк беше на 30-40 години, нямаше да е удачно да се самоубива, защото можеше да очаква да излезе, тамън да получи и пенсия и почести на стари години. Ако човекът обаче е вече стар и едва ли ще доживее края на присъдата си, смисъла да се унижаваш да стойш в килия на стари години е нулев. Чест няма да има, а камо ли достойнство за този край на живота. Избухването с едно такова показно самоубийство, което показва краен човешки избор пред необятната публика, свикнала да гледа това само филми, е акт на естетика(не на естетично действие, а на естетика въобще) който няма цена. Юкио Мишима(също човек на изкуството като военният хърватин) подобно прави своето изкуство да достигне други високи като се самоубива за изгубена кауза на върха(тоест започването на залеза) на славата си. Абе истината е че където има изкуство там има и фашистка или друга дясна идеология, както ни казва другаря Зизек.
Сега ще преведа един читат от Кант(който иначе е смята повечето самоубийства за проява на страхливост) за да се види, че дори и Просвещенската етика може да оправдае едно самоубийство от геройчност, нищо че геройчността явно е трябвало да остане в античността и средновековието.
„Самоубийството геройчно нещо или дело на страхливци е? Софистиката, дори и с добри намерения, не е добро нещо. Не е добре да защитаваме добродетели или порок като гледаме до девето коляно детайлите. Дори и правилно мислещите понякога са против самоубийството по съвсем грешни причини. Казват че това е голям израз на страхливост и бягане. Но случай на самоубийство и велик геройзъм съществуват. Например ве можем да считаме самоубийствата на Катон и Атик “
(преведено от мен по- Immanuel Kant, Lectures on Ethics, translated by Louis Infield (New York Harper & Row, 1963), pp. 147-154)
P.S : Всъщност буквално върху самоубийството чрез самоотравяне Кант говори в лекциите по Антропология, които ги има и на български. Там е склонен да каже че ако си заложник(както всъщност е хърватския военен, но в модерни условия), въобще не е проява на страхливост да се самоубиеш.
Мисли и перверзии на Радикален Традиционалист(Радико-Традикал) 