Философията – занимаващата се със най-възвишените и морални въпроси, си остана такава само до средата на 19-ти век. Вече след първите наченки на модерното неверие към света1, е могло да се определи кой хора са допринесли за това да се съмняваме във всичко – и както Фуко и Пол Рикьор ни казват това са : Маркс, Фройд и Ницше.
Толкова им силно е било влиянието, че всъщност няма как да кажем че те произвели недоверие към нещо, освен в един кратък период, когато са били оригинални. Теориите на Фройд за сексуалността са отприщили изучаването на човешката сексуалност до невиждани обороти(лелки говорещи за Кама-сутра като извековно разкритие на човешката сексуалност да се връщат на седмичната им сбирка за йога), но проблемът е въобще насочването на човешката спекулативна мисъл натам. Как ще изучаваш разврата, ако не е пред теб? В защита на самият човек, че кажем че Фройд си е вярвал в правилата и табутата на цивилизацията и знае че без тях не би се стигнало на такъв като него да има време и знание да разсъждава по въпросите, които го вълнуват.
Но темата за секса, намирането му, експериментирането с него2 е заразило нашето европейско и американско общество, особено класите който по принцип не трябва да си го позволяват това – средните и работническите класи(само най-бедните и най-богатите могат без това да се отрази на социалната структура на обществото). Почва се от ерозиране на мулти-генерационното семейство(extended family living) към ядреното такова(nuclear family). После от моногамия бавно се стига до серийна моногамия(serial monogamy), като последното поне до 60-те в САЩ и до 80-те в Източна Европа все пак е било с цел намиране на партньор за брак(така е очаквано). Тука не казваме че тези видове ухажване и живеене са се случвали на 100%, а че това се е очаквало от обществото, колкото и самото то да е било двулично в този аспект. Днес пък говорим за dating game и то даже за много хора не е средство за цел брак, а даже не могат да обяснят за какво участват – някой даже по-добре да не си търсят партньор, защото не знаят и какво искат от него(а само каквото са гледали от другите и медиите). И то dating game e мейнстрим варианта, а все повече ще чуваме и за поли-връзки3 – още по-радикална версия на „отворена връзка“. До тук можем да кажем че първичната роля на Фройд за разгледа дълбините на сексуалността на човека се е развила – т.е. неговото недоверие е релевантно все още. Остава в групата.
За Ницше няма да се вглеждаме много. Неговата заслуга в тази група е така нареченото „тотално преоценяване на ценностите“. Всякакви ценности – религиозни, морално-етични, либерални, консервативни, националистически, войнствени, политически и колкото и колкото и не се иска на основните хора дето го четат(левичарчета), това включва и егалитарните ценности. Нацистите ако приемем(както казват център-либералите и хората защитаващи Просвещението) че са една ирационална аморална сган, която е въдворила варварство на по-високо ниво в света, то те са най-обективните ницшеанци. Колкото и Кауфман и десетилетия на реабилитация на Фридрих да терзаят, това мнение винаги ще стой зад ъгъла. Умереното мнение(на Жижек примерно) е че нацистите и фашистите са просто един вариант на прочит на модерността, а не нещо в контра на нея. С това може да привържем нацистите малко към идеите на Просвещението(Адорно и Хоркхаймер имат цяла Диалектита на Просвещението за този проблем), но така казваме че те не са достатъчно ницшеанци. Кризата на ценностите е поне вековен вече спътник на европейската раса – затова Ницше ще го оставим в списъка на майсторите на неверието.
Сега обаче ни става Маркс и за него още предварително ще кажа че няма място. Той и неговото недоверие ни остави след важното си присъствие през 20-те век или беше изместено от „по-важни“4. За разлика от другите двама, Маркс остави след себе си политическо движение, което имаше приложна книжка какво да прави. Не можем примерно да кажем с 100-процентова точност че еди-кой-си политически проект е свързан с политическото учение(то такова няма при тях) на Фройд или Ницше. Обаче докато неверието и търсенията на Фройд и Ницше завладяваха културата малко по малко, то комунизма на Маркс отрано се превърна в живо политическо движение с цели и успехи. След революцията от 1918г вече става и заплашително за другите политически проекти, който са били изключително непопулярни(всъщност става дума само за либерализма и етиката на свободният пазар). След още 40 години, цялата карта на човечеството е разделена на 2 лагера, единият от който изповядващ ревизиран Маркс(ревизиран, но все още с работника като основен субект на революцията). Да но, така се случва че лагерът изповядващ идеята на Маркс си отива, че даже „най-добрите менажери на комунизма станаха най-добите капиталисти“(по Жижек) и олигарси. Днес световните марксисти, левичари и прогресивни не са обединени, а диверсифицирани(както един бизнес прави diversification на продуктите“), т.е. капитализма си ги би, че даже им превзе някой от идеите за да увеличи печалбите си(подкрепа за гейове, транс и тем подобни). Самият Маркс(и Енгелс) щяха да бъдат освиркани от днешните си фенове, че са всевъзможни сексисти, расисти и анти-семити, ако живееха живота си сега ,както са били приживе. Недоверието към капитализма и бедността от него остава, но то го има още преди Маркс и то основно от ултра-консервативните мислители(Дьо Местър, Боналд, Кортез) и някои религиозни мистици. Разновидността на недоверие, което Маркс ни показа с работническата класа е мъртва, той не трябва вече да е част от споменатият списък от мислители. Ще бъде заместен от негов съвременник, който много по-добре се комбинира с въпросите представени ни от Фройд и Ницше и много по-успешен от Маркс в унищожението на религията като най-важният лайтмотив5.
Според мен, Фуко и другите френски философи от средата на миналият век са сложили 3-те изброени, защото тези са по-приспособими към т.нар. Континентална школо по философия, където точните науки са подложени на съмнение като носители на истина, биологията бивайки една от тях. Също така поради критиките към Просвещението и големите системи, то мислителите, който исторически либерализма присвоява като своя, не са тачени като разбрали света в който живеем, защото не са се съмнявали в него и са вярвали че всичко отива към добро.
Самият Дарвин не би издържал теста на модерните точни науки, относно „Произходът на Видовете“ и би отишъл в графата „спекулативна философия“. В последствие развитието в биологията и технологията го е онеправдало като баща на новата науката и подобни суперлативи. Това какво се е случило в реалният живот не ни интересува относно трудовете на Дарвин или науката биология. Интересува ни че идеите му са се внедрили в културата и са я накарали да се съмнява в себе си, в ценностите си. Дарвин не го слагат в групата, която отправя неверие, защото е баща на точна и доказуема наука. Маркс същевременно не създава точна наука(както се разбира с разрухата на СССР), но е баща на материално политическо движение, което и днес е живо донякъде. Защо обаче се дава на Маркс значение, че е накарал хората да се съмняват(като нещо лошо от гледна точка на либералите, но добро от нихилистите и левичарите), а на Дарвин е отредено почетно място сред „добрите“. Дарвиновите изводи за конкуренцията между видовете за ресурси и възпроизвеждане, са къде-къде по-гадни и обидни за човечеството, отколкото марксовото виждане че ще живеем в комунизъм. Тези(либералите и вярващите на технологичният прогрес като нещо добро) хвалят приноса на човек дошъл до извода че и човека е варварско и коварно животно като другите, а не приноса на човек вярващ наистина че ще живеем по-добре(и той също възвеличаващ технологичният прогрес). Защо дори и нацизма изповядващ социален-дарвинизъм не можа да оскверни името и науката на Дарвин, а съветският марксизъм почти завинаги остави Маркс като победена насмешка в речника на либералите. Май силата на разглежданото от Дарвин е повече от тази на неверието на Маркс към капитализма и неговите противоречия. Разглеждането на човека като животно, а не като божия рожба се оказва по-силно от някакви си критики към капитализма. По чисто подобрение на материалният живот(нещо което Маркс вещаеше за комунизма) капитализма би и все повече бие всякаква друга система. Смел Нов Свят е мястото към което отиваме, където човека е материално животно(биологичната природата ни е създала каквито сме – не Бог) , без особени ценности(критиката на Ницше, оставена обаче без неговото решение), с постоянни удовлетворена сексуалност заради която не е в депресия(въпросите на Фройд дали цивилизацията и табутата относно секса са лоши неща доведени до крайната си точка).
Това е обаче само едната страна на монетата. Колкото и да може дегенератите да оправдават сексуалната си содомия с това че или животни или някакви племена изразяват сексуалността си по различен от моногамният начин, то може и обратното да се случи. След дълги години на проповядване на атеизма като „доброто“ и „прогресивното“ се стигна то това че най-известните популяризатори на атеизма за станат консерватори и сексисти. Да споменем Ричард Доукинс, който вече е persona-non-grata за феминистките, че даже и добри думи за християнството може да каже от време на време. Сам Харис пък вече е нео-кон и даже обвиняват като прото alt-right, заради критиките си към исляма. А през последните две години Джордън Питърсън донесе еволюционната психология(спекулативното крило на дарвинизма крито под чаршафите дълго време) в мейнстрима. Дори и в България прогресивните писнаха че колегите им от ИТ отделите, са луднали по него. „Че нали мразихте психологията, а сега гледате клипчета на един юнгянец, говорещ добро за религията и за омарите“ се питат феминистиките. Нещо Просвещението май не е еднозначно, но чак сега го разбраха.
Религиозният(като автора) и чакащият религиозното „вечно“ завръщане само може да се смее и гледа как се разпада една по една опорните точки на либералите, които се упояват специфично върху принципите на Просвещението, щом любимият им(поне в България) атеизъм вече е анти-либерален или нещо подобно. Дарвин и произхода на човека винаги е бил в съзнанието им като нещо тяхно(все едно че и марксистите не смятаха същото, но те с тях не се харесват), но това защото самите са се заблудили. Изводите на Дарвин не са достояние само като точна наука обясняваща света, а са изключително впили се в културата като неверие към света. За тях махането на теорията на еволюцията от пиедестала на „това което е добричко“ е катаклизъм, но Дарвин трябва да се радва че има много-повече влияние отколкото само като баща на една точна наука, твърде ниско достояние за повлиял толкова много културата на света.
Докато религиозните(консерваторите) на Европа е трябвало да правят съюзи с либералите по време на Студената Война, т.е. да се примирят че съюзниците им не вярват в божественият произход на човека, то сега като сложим Дарвин, атеизма и еволюцията в „господарите на неверието“, може лесно да критикуваме обратно. На либералите им е отнета една твърда истина, защото вече лесно може да се обвърже атеизъм със сексизъм или нацизъм и да се омаловажи този аргумент за рационалността на науката биологията като нещо добро. Така в последствие ще стигнем в омаловажението на точната, отричащата божественото, наука въобще.
Либералите, левите, глобалистите и normie-тата не ще видят този интелектуален праксис като заплаха, те не виждат тези неща, защото вярват че само материалното подобрение на живота(което се случва) е важно. Те ще крещят че Тръмп застрашава световната икономика или естетиката на експертността, но Подмолното, това което е под тях, не ще видят, докато не ги хване за кракът.
#ReligiousPraxisGangRiseUp
1. Разучаването на отвъдният и на материалният свят го е имало винаги, но човекът и природата около него са били константи, според който са се измисляли различни теории, религии и вижданият за света(отвъдният и материалният, но повече първият).
2. Всъщност тук лъжа. Експериментирането и наличието на фетиши(включително и с незаконни такива) винаги го е имало и то много сред богатите класи. В „Подчинение“ на Уелбек, героят се учудва как само преди 100 години в по-консервативно(според прогресивните) време проститутките са предлагали изпълнения, който поради акроними няма да разберем какви са. А сега вече(действието на романа пред сегашното десетилетие) без никаквия грях свързан с секса, то проститутките са станали скучни – героят теоризира че порното е унифицирало това изживяване.
3. Полиамори или поли-връзка(Polyamory, Poly-amorous relationship) е най-новото нещо в света на екзотичните видове съвместен живот. За модерният човек е ново със сигурност, колкото и доводи да се дават как винаги го е имало при еди-кои-си племена(не случайно в САЩ ще намерите много млади асистенти от хуманитарните науки за пробват всякакви глупости дето антрополози им говорят). Представлява партньорска връзка между повече от 2-ма човека, като на хартия всички са без завист и ревност един към друг и си живеят като мини племе с различни роли в домакинството. Сексуално се представят като егалитарни, но няма да се учудваме ако във някой от тези връзки единият не му се позволява секс с другите, а е само емоционалната мокра кърпа на другите във връзката. Перфектно място да се възползват двама или повече хищници от един човек определящ се за асексуален, като го добавят във връзката си. Несъмнено на идните гей-паради ще чувате и да правата на този вид съжителство. Ето една смешна статия за жалкият живот на тези хора, за тези който просто експериментират с нещо, само защото е ново: https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2018/jan/20/why-i-chose-polyamory-anita-cassidy
4. Не че няма марксисти, но класовата война не е най-тачената част в теорията на левите(поне на тези който имат най-много видимост). Още Херберт Маркузе, сигурно повлиян от работата си в пропагандният отдел на САЩ по време на войната, измести класовият работник(вече станал реакционерска единица и често изменящ на лявата идея с фашистите и консерваторите) с нов субект на революцията – на онеправданите малцинства, увеличаващи се по вид(някой остават онеправдани, но не във финансовата сфера) непрекъснато, поради децентрализиращата сила на капитализма. Интерсекционният феминизъм и интерсекционното ляво като включват нови и нови борби за каузи, някак изместиха работническата класа в приоритетите, а поради обективното забогатяване на някой от онеправданите, то и бедността се смени като проблем с чистото „приемане“ на различният. Shout-out за @PhilipEGraves като един добър стар марксист и за @profwolff
5. Макар че в България държавната религия наистина е унищожена(освен на повърхностно ниво) от комунистическия режим като начин на живот, то в доста от другите държави в източна Европа преживяли социалистическия терор, има бавно възраждане и защитаване на религиозните ценности. За сметка на това там където капитализма(където е позволено неверие към каквото искаш, но не и капитализма) е бил повече време, то религията в традиционният си вид е унищожена много повече, поне в средите на елитите и средната класа. Също и не трябва да се объркват консервативните ценности свързани с национализъм (каквито са били по време на социализма след Сталин), с такива от религиозно чувство, колкото и да се припокриват като крайни виждания на повърхностно ниво.
Мисли и перверзии на Радикален Традиционалист(Радико-Традикал) 